Още със ставането и първия поглед навън ни даде да разберем, че времето тотално се скапа. Цяла нощ не спря да вали. Дъждът беше едно на ръка, но и температурите паднаха до безобразно ниски стойности. Намирахме се на надморска височина колкото София горе-долу, а беше едва 10'С. Нищо необичайно би казал човек стига да не погледне календара, който за днес показваше, че е 14-ти юли. А времето си беше като за ноември, ама... Както обичам да казвам "Това не плаши душите наши!". Караме съобразено с пътните условия, или иначе казано - "safety first". Днес за последно трябваше да караме в Швейцария като в програмата влизаха проходите Susten и Klaussen. Бяхме доста близо до първия и имайки предвид, че времето нямаше никакви изгледи да тръгне към подобрение решихме, че няма какво повече да правим в района около Интерлакен и не се бавихме много преди да тръгнем. Кратък пит-стоп за дозареждане, а то си вали ли вали...:
Пътят всъщност ни връщаше към прохода Grimsel, по който се спуснахме преди два дни, но малко преди да навлезем в него завихме на ляво. Като минавахме покрай този разклон по-рано Васко ми обърна внимание по радиото, че тук ще караме след два дни. Скоро след отбивката шосето започна да се катери с приличен наклон като различното от другите проходи беше, че платното беше много широко, асфалтът много гладък без да е хлъзгав, но най-вече целият пейзаж беше невероятно живописен! Пътят се виеше около каменни блокове с размерите на дву-три-етажни къщи, в началото му имаше и къщи, които бяха като нарисувани, а по-високо беше ограден от високи дървета. Все едно беше трасе излязло от популярната игра "Need for speed". За съжаление нямаме нито едно снимка от тази отсечка поради непрестанния дъжд и студ. Като стана дума за студ с набирането на височина нещата започнаха да намирисват на зима. Над 1500м н.в. влязохме в мъгла, температурата падна около нулата и дъждът започна да се примесва със сняг. По едно време стигнахме един паркинг встрани от пътя като по паркиралите коли имаше по 4-5см пресен мокър сняг. Спряхме да увековечим този момент. Кой да предположи, че в средата на юли ще можем да се замеряме със снежни топки на пъпа на Европа:
Честитихме си първия сняг и се метнахме по колите, защото извън тях не беше особено комфортно. Не изминахме и 100 метра след паркинга и на един остър завой до едни сгради фиксирахме едно Ауди 80 с поне една педя пресен сняг на покрива си. Не искахме да си представяме от къде е дошъл този елемент, но и да искахме нямаше да можем. Тъкмо взимаме завоя и хоп - насред пътя пусната бариера!... Ясна е работата - нагоре пътят е затворен, явно още го чистят. Което значи, че проходът Susten няма да може да го минем. Е, какво да се прави - срещу природата не може да се върви, така че не ни остана друго освен да се върнем обратно. Заспускахме се по живописния път на обратно като пътьом Васко пусна нов по-обиколен маршрут, който да ни отведе до прохода Klaussen. Наложи се да се "прежалим" и да се качим на магистралата от Интерлакен за Люцерн, но предвид извънредната климатична обстановка нямахме избор освен да направим тази свидна саможертва :)
Минахме досадния участък като магистралата ни отведе до градчето Алтдорф, в което се появиха табели за прохода Klaussen. Знаят местните, че пътища като този служат не само за транспорт... ;) На едно кръгово Васко загледан в навигацията си пропусна отбивката и спрях за малко да го изчакам. Скоро излязохме от градчето и пътят тръгна както си го знаем - нагоре и настрани т.е. стръмни завои. На едно уширение в началото на прохода се откри прекрасна гледка към посипаните от пресен сняг върхове и инстинктивно бих един десен мигач, време за фотосесия.
На тази табела въобще не обърнахме внимание, но после се смяхме като гледахме снимките:
Уви, на излизане от тунела ни посрещна гъста мъгла и качествени кадри не се получиха. Още повече и снегът встрани от пътя от на петна стигна до плътна покривка от около 20-25см на над 2000м. Въпреки, че пътят беше перфектно изчистен все пак имахме предвид, че сме с летни гуми се наложи да караме с повишено внимание за да не стане някоя беля. На слизане от прохода след поредица от стръмни серпентини стигнахме до по-полегат участък, от който се разкри уникална гледка към отвесните скали оградили прохода:
След прохода Klaussen пътят ни мина през поредица от китни алпийски селца и малки градчета преди да ни отведе до магистралата в посока Австрия. За няколко минути дори влязохме в Лихтенщайн, което разбрахме единствено по табелите. В Австрия се пуснахме по добре познатата ни магистрала към Инсбрук. Нищо запомнящо се като цяло, монотонно се возехме в пакет из трафика и коментирахме по радиото, че тези два прохода (Susten и Klaussen) бяха може би най-красивите от всички или поне на нас така ни се сториха въпреки гъстата мъгла през която ги минавахме или поне се опитахме, що се касае за първия. Друго предимство им е, че не са толкова популярни като Стелвио, Сейнт Готард или Фурка и съответно трафикът по тях е много по-малък. Е, освен с това ги запомнихме и с първия сняг... посред лято.
И така привечер стигнахме до края на днешния маршрут - типично алпийско курортно селце на име Гортипол в Австрия. Наред с типичното топло тиролско посрещане в хотела това местенце ни предложи много красиви гледки, на които успяхме да се насладим под последните за деня, но все пак пробили облаците слънчеви лъчи.
Вечерята в хотела беше много вкусна. Доверихме се на местната кухня и не сбъркахме. След това направихме една релаксираща разходка и обобщихме деня на крак така да се каже. Определено оценихме много високо това, което се предлагаше в Австрия в сравнение с Швейцария. Най-вече откъм обслужване и уреденост, цените в страната на банките е ясно, че оставяме без коментар. И разбира се не на последно място пътищата - австрийските бяха много по-добре поддържани. Особено този, по който щяхме да караме на следващия ден..
Няма коментари:
Публикуване на коментар