сряда, 5 октомври 2016 г.

Предистория





“The throttle remains in "Sport" mode, the DSC is "Off"

and smile just gets wider... and wider...”

 

Тiff Needell


                    




Свободата да пътуваш.. Усещането да не си ограничаван в това къде искаш да отидеш, какво да правиш там и не на последно място това да се случва в любимата кола... мммммм.. Бих го определил като едно гъделичкащо стомаха усещане, една тръпка, която за първи път ме споходи миналата година при предишното ни подобно мероприятие с Васко. Тогава с него и Дани се записахме на половин-дневно обучение по дрифт в BMW Driving Academy в Майзах, близо до Мюнхен и покрай това се наложи да добавим някои други неща в програмата, защото решихме да отидем с колите. В Майзах се пързаляхме с чисто нови ///М4-ки, но поне на мен от всичките 10-ина дни най-ярък спомен ми остана от това, което се случи след като си тръгнахме от Мюнхен. Идеолог на тази част от трипа беше Васко, който сериозно се беше подготвил какво си струва да се види и къде да се покара, съобразно с времето, което имахме. Аз честно казано нямах дори теоретична подготовка през какви места той беше наумил да минем, така или иначе се водехме по неговата навигация и основно му гледах 4-те кюнеца през по-голямата част от пътя.

Първото място, през което карахме беше проходът Hahntennjoch в Австрия, провинция Тирол. Спряхме точно в началото на прохода да сложим камерите по колите, моят Garmin на капака на багажника, GoPro-то на Васко на предния му капак и съответно аз подкарах напред. Още след първия завой положителният наклон стана доста сериозен, пътят беше в отлично състояние, достатъчно широк, асфалтът от своя страна даваше прилично сцепление, почти нямаше трафик. Въобще все фактори, които накараха стрелката на оборотомера някак си естествено да се застои над 4500-5000 като на участъци, където имахме повече видимост напред педалът на газта се срещаше с пода и шифт лампите се разиграваха, добавяйки още масло в огъня. Чиста проба адреналин си беше това и то в конска доза. За да е завършена нирваната всичко това имаше за фон невероятно живописен алпийски пейзаж, досущ като от швейцарските шоколадчета от едно време.  Все пак имахме едно наум, че това не е писта и внимавахме какво правим, но това не попречи адреналинът да е на макс. В нещо като селце или по-точно махала от няколко къщи пътят се разклони като проходът завиваше наляво и започваха едни серпентини. Там спряхме за момент, излизаме от колите и как само нямаме снимка от тогава – ухилени до уши. Само се спогледахме и почти в един глас си казахме: „Айде обратно!“ Един красноречив клип, сглобен от Васко, който дава представа за какво иде реч...:


Тръгнахме да се връщаме като по нанадолнището не се силехме много за да си пестим спирачките и по едно време разминахме една колона от около 20 Порше-та с немски номера. 100% и тези бяха на този път със същата цел като нас. На следващия тур нагоре се разменихме, този път Васко беше напред като съответно преместихме камерите. Изкефихме се на макс, този проход беше просто като нарисуван и в комбинация с рева на ///M Power-ите ни остави много приятен спомен.

На другия ден групата ни се удвои, от Виена пристигна Ицо Фанатика и Мариан от Мюнхен. Ицо е един от хората с най-голямо синьо-бяло сърце, които познавам. Фен та чак фанатик, както подсказва прякорът му. Мариан е регионален представител на БМВ Клуб България в Мека-та на любимата марка, с него се запознахме няколки дни по-рано в Мюнхен. Та вече в колона от 4-ма Васко ни поведе към другата черешка от тортата – проходът Гросглокнер.


             Клипът по-горе отново е с автор Васко и тук карахме по-полека от предния ден. Често спирахме за снимки, имаше доста повече трафик, а и с 4 коли като цяло по-трудно се пази плътна колоната от колкото с 2, но въпреки това приятните емоции бяха в изобилие.

          Още по пътя към България се заговорихме, че следващата година т.е. тази трябва да го направим пак, като основната дестинация този път да е Швейцария, тъй като там планината е много по-екстремна, проходите са с безумна денивелация като изобилстват от завои, в които воланът се свършва, а завоят не, но най-вече панорамите, разкриващи се по тези проходи наистина спират дъха. Далеч не само феновете на Top Gear знаят за тях, а и бяхме попадали на не един автопътепис от тези места като съвсем обяснимо в главната роля на тези истории беше или BMW ///M или Porsche. Там беше мястото, където нашите (лю)Бими са създадени да бъдат карани, там динамиката и радостта от шофирането по много естествен начин се свързват с природата и нейната красота. Решено – 2016-та лятото палим ///М-ките и газ към Алпите.

         Миналата година трипът се случи средата на юни и на Гросглокнер-а ни валя една прилична суграшица, за това тази година решихме да го направим баш в разгара на лятото, а именно средата на юли за да случим (уж) по-хубаво време. Цяла година с Васко тръбяхме на ляво и на дясно за планираното ни алпийско автоприключение, но нито един от познатите ни ///М-ентусиасти не се нави. Това, кой знае колко не ни бъркаше, но отчитахме колко по-яко щеше да е, ако сме повече. Планът беше следният:

·      Ден 1: София – Филах, което е първият по-голям град в Австрия на влизане от Словения;

·       Ден 2: Филах – Бормио в Италия с минаване през прохода Stelvio;

·     Ден 3: Бормио – Каморино, малко градче в италианската част на Швейцария като за този ден няколко пъти се минаваше границата и ни очакваха 3 прохода в Швейцарските Алпи – Maloja, Splugen и  San Bernardino.

·       Ден 4: Каморино-Интерлакен, град между две езера в Бернския кантон, но по-важно в подножието на масивната верига с върховете Айгер, Мьонх и Юнгфрау. На път за Интерлакен трябваше да минем през проходите St.Gotthard, Furka и Grimsel;

·     Ден 5: Интерлакен-Цермат и обратно. Тук крайната цел беше вр.Матерхорн като не планирахме каране по типични проходи;

·       Ден 6: Интерлакен-Гортипол, малко туристическо селце в Австрия. През този ден маршрутът минаваше през проходите Susten и Klaussen, и двата в Швейцария;

·      Ден 7: Гортипол-Позаунер, крайната точка беше един крайпътен хотел, но същината беше малко след началната – проходът Silvretta Hochalpenstrasse;

·    Ден 8: Позаунер-Блед, Словения. През този ден трябваше да минем през познатият ни от миналата година Grossglockner High Alpine Road.

·        Ден 9: Блед-София.

За дата на тръгване първоначално избрахме 16-ти юли, събота и дори си резервирахме всичките нощувки още май месец, но се наложи да изтеглим всичко една седмица по-рано, защото се оказа, че ежегодното парапланеристко състезание в Шумен започва от 20-ти. А това беше събитие, което аз не бих току-така пропуснал, но това е една съвсем друга тема..  

..

Предстоеше ни една седмица интензивно каране по най-живописните пътища на Европа (и не само), но най-важното беше, че щяхме да го направим с (лю)Бимите коли.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар