събота, 8 октомври 2016 г.

Ден 1: Жега и монотонност




         По подобие на миналата година срещата ни беше на "Скай Сити Център"-а в кв.Гео Милев в 8:00. Няколко бързи снимки, пълнене на резервоарите до горе, засичане на началните километри и разход на гориво. Васко разбира се, беше взел уоки-токи-тата си, които бяха задължителни за пътуване в пакет като нашия. Проверихме радио връзката и поехме с пълни резервоари в пакет към Калотина.





          Нямаше голямо движение в посока към границата, но в насрещното нещата не стояха по същия начин. Беше баш най-натовареният отпускарски сезон на турските гастарбайтери и карахме срещу почти непрекъсната колона. Знаехме ги по принцип що за шофьори са, още повече като се има предвид, че карат денонощия без да почиват, та имахме едно наум при изпреварванията. Границата минахме сравнително бързо, но веднага ни направи впечатление огромната опашка от коли в другата посока. Причината бяха разбира се гастарбайтерите като ситуацията беше тежка на всички граници до австрийската. Надявахме се да се поизвървят и след една седмица на прибиране да е по-нормална обстановката.

          По подобие на миналата година първият и последният ден се очертаваха като най-незапомнящи се. Возехме се в пакет по магистралите в Сърбия, Хърватска и Словения с включен темпомат на около 130км/ч за да не даваме поводи на „закачливите“ черни Ауди-та с цивилни полицаи, които само чакаха да „сурвакат“ такива като нас. Беше обичайната за Балканите жега по това време на годината. Хич не ги обичаме магистралите за каране по принцип, но ни чакаха 1000км само по магистрали докато стигнем до Австрия и трябваше да се примирим с монотонността. Освен през цялото пътуване като, че ли тук в още по-голяма степен ни помагаха уоки-токи-тата на Васко, защото като си говорехме и майтапихме за какво ли не времето и километрите се изнизваха по-неусетно. Още миналата година си въведохме правилото да спираме на всеки 250км за около 15мин почивка и този път не се отклонихме от него. На всяко второ спиране аз зареждах до горе, като с тази скорост средният разход ми беше 9.5л/100км и минавах повече от 600км преди да ми светне резервата, докато при Васко беше с около литър и половина отгоре и му се налагаше да зарежда по-често. Съвсем в реда на нещата, все пак той „храни“ две гърла повече. По тази тема продължаваме вечния спор с дизеляците, но ако ще и Екватора да могат да обиколят с един резервоар за дизел не щем и да чуем. Както е казал народът – газта е за осветление, нафтата е за отопление, а колите се карат с бензин :)

          Пътуването до крайната ни дестинация за първия ден мина рутинно. На влизане в Словения си купихме словенска и направо и австрийска винетки, а границата с Австрия пресякохме през почти 8-километровия тунел „Караванкен“. Резервацията ни за нощувка беше в едно селце между границата и гр.Филах като беше доста приятно. След като се настанихме и звъннахме до БГ, че сме стигнали живи и здрави, взехме по душ и се разходихме из селото. Седнахме да вечеряме в единственото заведение в него – един много приятен италиански ресторант. Обадихме се и на Ицо Фанатика да се обозначим, че сме вече в Австрия. Той естествено веднага ни покани на гости, но Виена беше доста далеч и встрани от маршрута ни. Искаше му се много да дойде, но Ицето от скоро е новодомец и има куп ангажименти покрай новата къща. Няколко снимки от първата ни вечер в Австрия, Васко щрака панорами:




          Като се прибрахме в хотелчето не се мотахме много преди лягане, защото тези 1000км за няма и 10 часа возене ни бяха поизморили, най-вече с монотонността си. От следващия ден обаче започваше същинската част на нашето алпийско приключение. Нямахме търпение..

Няма коментари:

Публикуване на коментар