Ден 9: Home sweet home

          Ден 9-ти, последен от нашия трип. За предстоящото 1000-километрово возене до България се бяхме най-вече психически подготвили от миналата година, когато направо ни се увидя тази монотонност. Тогава взехме за един ден пътя от Виена до София. Сега щяхме да минем по малко по-различен маршрут, но все същата магистрална скука от 1000км. Имайки предвид и тапите по границите на идване, причинявани от гастарбайтерите станахме сравнително рано и определено бързахме да тръгнем. Заредихме до горе още в Блед и хванахме магистралата за Любляна. Цялата Словения я минахме за нула време. От тази отсечка запомнихме само бъзиците на словенските граничари на границата с Хърватска на тема кой от двама ни е по-по-най: "Ти или он е более?". "Он е более, пояснявам аз, 8 цилиндъра, я съм само 6." Кимайки разбиращо ми вдигнаха бариерата, а аз се пресегнах за радиото да се посмеем с Васко на поредната фенщина, с която съвсем случайно се срещаме. 
              Спазихме традицията си да спираме за почивка на всеки 250км. По бензиностанциите имаше наспряли и гастарбайтери, но като цяло май бяха по-малко от преди седмица. По-сериозна опашка се наложи да изтърпим на хърватско-сръбската граница. Общо взето тази година като, че ли по-леко го понесохме това досадно возене до България, защото като минахме Ниш продължихме да си караме спокойно.  Иначе все нещо те ръчка от вътре да натискаш по-здраво, че да се свършва пусти път. Даже се заиграхме да отбелязваме кой какви цифри е подредил на километража. Васко залага на 5-ците:

     Докато аз съм абсолютен "двойкаджия":)

 Сърбите за една година сериозно са напреднали с магистралата от Ниш към Калотина, даже са отворили една не малка отсечка макар и все още в строеж. Това определено ни спести не малко най-вече време. 
          "Добър ден!", чуваме за първи път от 9 дни насам българска реч от някой друг, в случая от граничен полицай на Калотина. Сравнително бързо минахме границата и газ към София. Малко след 20:00 се паркирахме пред Скай Сити Центъра, добре познатата ни начална точка.

          И така пак сме тук, 9 дни по-късно. Зад гърба са ни едни най-важното безаварийни 4000км на колела изпълнени с адреналин и изминати по уникални пътища сред едни от най-красивите места в Европа. Създадохме си спомени, които ни зареждат супер позитивно. Фактът, че 5 месеца по-късно продължаваме да си говорим за това пътуване с такива детайли показва, че времето прекарано зад воланите през тази една седмица е било истинско и истински пълноценно изживяно. Чиста проба ///M Power преживяване. Показателно беше и друго. Още на другата сутрин трябваше да тръгвам за Шумен с парапланера и малко личен багаж за въпросното мероприятие, което наложи препланиране на трипа с една седмица. Още не се бях чул с никой от летящите и съответно нямах уговорка как ще пътувам на там. Само при мисълта, че трябва да ходя с моята кола и да карам още близо 400км на другия ден и ми се отщяваше. Точно сега хич нямах против да се возя или да ходя пеша. Това беше основен признак, че сме се  накарали тотално. Значи целта е постигната :)..
         Преди да се разделим помолих Васко да ми щракне една последна снимка:

         Освен всички положителни емоции това пътуване още повече ме накара да заобичам колата си и марката въобще. Вече нямам съмнение, че BMW ///M3 е не просто автомобил, а врата към друго измерение. Но не само на високите скорости и адреналина, а и на едни малко по-истински неща в живота..

BMW ///M for life!!!